Темата, която се разглежда в настоящата статия, е за изкуството на религиозна основа. В случая се насочва вниманието не върху сакралното изкуство въобще, а върху онова, което може да „убива“. Конкретно се визира въпросът за карикатурите на пророка Мохамед, който се дискутира вече 10-на години с променлива честотност в зависимост от активизацията на кризата и реакцията на крайните мюсюлмани (радикални формирования). За тези карикатури има достатъчно изказани експертни становища не само от профилирани специалисти, които изследват комплексно политиката, религията и културата на Ориента, но също и от други специалисти, дори и от самите артисти карикатуристи. Авторът на тази публикация не претендира за изчерпателност по темата, но си поставя за цел да вникне „отвътре“ в проблема, за да отговори на въпроса: защо тези изображения „подпалиха“ света, въпреки че отговорът е ясен от само себе си, както и каква поука може да се извлече от това. За постигане на целта се прави съвсем бегъл преглед на възлови теми, които илюстрират проблема и насочват по-плътно към даване на отговора не като „спонтанно хрумване“, а като реална и максимално обективна оценка.

Зад фасадата на държавния феминизъм: премълчаните жени във вестник "Работническо дело", 1976

проф. дфн Татяна Славова СУ "Св. Климент Охридски" Сред наследените от античността забавления на византийците, които имат отглас и в старобългарската преводна литература, са надбягванията с коне и колесници, Олимпийските игри, състезанията по борба и бокс, гладиаторските битки и др. Чрез превода на византийски съчинения сведения за подобни зрелища добиват популярност и в България през X-XI в. В статията се проследява назоваването на различните състезания, участниците в тях и местата на провеждането им, както и се анализират преводаческите похвати при предаването на специфичните културно-исторически реалии, адаптирани към славянската среда.

Резюме Настоящият доклад има за цел да представи игровата методика за обучение по чужд език, като насочва вниманието върху комуникативните нужди на децата, особено по отношение на психо- емоционалните и мотивационни компоненти, които влияят на процеса на обучение. Специфичната цел на игровата методика е осигуряването на принципи на работа и предложения за учителите, с които те да планират, организират и ръководят определени дейности, така че те се възприемат от детето като игрови и следователно - неразривно мотивиращи, предизвикателни, забавни, увличащи и социализиращи. Направените заключения са резултат от задълбочена изследователска работа в областта и практическото приложение на игровия метод в обучението по английски език с деца от предучилищна възраст. Ключови думи: игрова методика, ранно чуждоезиково обучение, игра