Прабългарски календар
 | Тази статия се нуждае от вниманието на редактор с по-задълбочени познания. Ако смятате, че имате необходимите знания, подобрете тази страница. |
Прабългарският календар е хипотетична календарна система, с която вероятно са си служели прабългарите.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Източниците, от които се черпи информация за хипотетична календарна система на прабългарите, са: Именник на българските ханове, Чаталарски надпис и Приписката на Тудор черноризец Доксов. В Именника има 12 двойки думи на прабългарски език. В Чаталарския надпис и Тудоровата приписка има по една двойка думи. За свързването им с реални събития се използват документите на византийските историци за описаните в Именника събития. Приема се, че календарът е прабългарски, защото имената на владетелите са със сигурен прабългарски произход.
Сравнение с тюркски календари
[редактиране | редактиране на кода]Следната сравнителна таблица е направена въз основа на анализа на Омелян Прицак.[1]
| Година | Прабългарски (Именник) |
Старотюркски (7 – 8 век) |
Уйгурски (13 – 17 век) |
Туркменски | Башкирски | Казахски | Хакаски | Телеутски |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| мишка | сомор (čomor) [2] |
küskü | сычқан | сысҡан | тышқан | кÿске | қойон „заек“ | |
| вол | шегор, σιγορ [3] |
ud | сығыр | һыйыр „крава“ |
сиыр | інек | улу „дракон“ | |
| барс | верени, берени [4] |
bars (перс.) | bars (перс.) | барс, пәләң (перс.) |
барыс | барыс | тÿлгÿ „лисица“ |
йылан „змия“ |
| заек | двлан (davlan) [5] |
tabïšɣan | tavïšɣan | таушқан | ҡуян | қоян | хозан | ат „кон“ |
| дракон | lüi/lü (кит.) | luu (кит.) | лу балық | луу | лув | килескі „гущер“ |
қой „овца“ | |
| змия | диломъ (čilom)[6] |
yïlan | yïlan | йылан | илан | жылан | чылан | мечин „маймуна“ |
| кон | има[7] (шегоръ) |
yunt, yund |
йылқы | илҡы | жылқы | чылғы | ит „куче“ | |
| овца | теку [8] | qony | qoin | қой | ҡой | қой | хой | қақай „свиня“ (монг.) |
| маймуна | bičin | bičin | биҗин | мишин | маймыл, мешін |
кіжі „човек“ |
чычқан „мишка“ | |
| петел | тох (čux) [9] | takïɣu | takïɣu | тауқ | тауыҡ | тауық | таңах | тақаа „петел“ (монг.) |
| куче | етхь [10] | it | it | ит | эт | ит | турна „жерав“ |
инек „крава“ |
| свиня | дохсъ (čočka) [11] |
laɣzïn (?) | toŋuz | тоңуз | доңгыз | қара кейік | öскі „коза“ |
пар „тигър“ |
Сравнение с китайски календар
[редактиране | редактиране на кода]| 1 – дзъ = шу (плъх) | 7 – у = ма (кон) |
| 2 – чоу = ню (вол) | 8 – уей = ян (коза) |
| 3 – ин = ху (тигър) | 9 – шън = хоу (маймуна) |
| 4 – мао = ту (заек) | 10 – юй = дзи (петел) |
| 5 – чън = лун (дракон) | 11 – сю = гоу (куче) |
| 6 – съ = шъ (змия) | 12 – хай = джу (прасе) |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Die bulgarische Fürstenliste und die Sprache der Protobulgaren. Otto Harrassowitz-Wiesbaden, 1955.
- ↑ Съответства на тат. йомран „съсел“ от тюркския корен jomra-
- ↑ Съответства на турската дума sığır „говедо“.
- ↑ Според Pritsak (цит. лит.) съответства на пратюрк. börü „вълк“, заета в мар. пире, осет. бирæг. Но сравнявайки името на годината от телеутския циклов кръг, виждаме, че верени може да е табуистичното име за „дракон“ = „въже“ и да се сравни с чув. вĕрен, старотюрк. örgen „въже“. (Мудрак, цит. лит.)
- ↑ Прабълг. davlan съответства по правилото за ламбдаизма на старотюрк. tabïšɣan.
- ↑ Съответства на чув. çĕлĕн, старотюрк. yïlan „змия“.
- ↑ Според Pritsak (цит. лит.) тази дума е заета в мар. имне „кон“, като ги извежда от старотюрк. emlik at – „неязден кон, жребче“, но впоследствие приел значението „кон“. Мар. имне е вероятно заето от монг. – виж Фасмер (цит. лит.) под имнюшка. Виж Бешевлиев (цит. лит.) за мнението, че има е старобълг. прит. мест. за двойствено число.
- ↑ Съответства на чув. така „овен“, старотюрк. teke „козел“.
- ↑ Съответства на чув. чăхă, старотюрк. takïɣu кокошка < diakïɣu. Заета в унг. tyúk.
- ↑ Съответства на чув. йытă, старотюрк. it „пес“.
- ↑ Съответства на тат. чучка „свиня“.
Допълнителна литература
[редактиране | редактиране на кода]- Бешевлиев, В. Първобългарите. История, бит и култура. Фондация „Българско историческо наследство“. Пловдив, 2008.
- Мудрак, О. А. Заметки о языке и культуре дунайских булгар. Aspects of Comparative Linguistics, v. 1. Moscow: RSUH Publishers, 2005, с. 83 – 106.
- Фасмер, M. Этимологический словарь русского языка. Москва. Прогресс, 1986.
- Pritsak, O. Die bulgarische Fürstenliste und die Sprache der Protobulgaren. Otto Harrassowitz-Wiesbaden, 1955.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- kandimirov.eu Архив на оригинала от 2020-12-30 в Wayback Machine.
- Перипетиите на календара Архив на оригинала от 2006-02-04 в Wayback Machine. – статия на проф. Никола Николов
- Компютърен модел
- Древен български календар
- Българският Календар – Г. Кръстев, Т. Целов, С. Рулински, Б. Михайлов
- Календарът на древните българи и древните скални обсерватории в днешните български земи. Я. Й. Шопов
- Началото на годината в прабългарския календар – И. Т. Иванов
- Още литература